 |
| وَالذَّارِيَاتِ ذَرْوًا {١} |
1. Кълна се в отвяващите с веене [ветрове] |
| فَالْحَامِلَاتِ وِقْرًا {٢} |
2. и в носещите товар [облаци], |
| فَالْجَارِيَاتِ يُسْرًا {٣} |
3. и в плаващите с лекота [кораби], |
| فَالْمُقَسِّمَاتِ أَمْرًا {٤} |
4. и в разпределящите по повеля [ангели], |
| إِنَّمَا تُوعَدُونَ لَصَادِقٌ {٥} |
5. че е истина това, което ви е обещано! |
| وَإِنَّ الدِّينَ لَوَاقِعٌ {٦} |
6. И че възмездието ще настъпи. |
| وَالسَّمَاءِ ذَاتِ الْحُبُكِ {٧} |
7. Кълна се в небето, осеяно с пътища! |
| إِنَّكُمْ لَفِي قَوْلٍ مُخْتَلِفٍ {٨} |
8. Объркани са вашите слова [о, неверници]. |
| يُؤْفَكُ عَنْهُ مَنْ أُفِكَ {٩} |
9. Отклонява се от него онзи, който е бил отклонен. |
| قُتِلَ الْخَرَّاصُونَ {١٠} |
10. Проклети да са лъжците, |
| الَّذِينَ هُمْ فِي غَمْرَةٍ سَاهُونَ {١١} |
11. които в бездната [на неверието] нехаят! |
| يَسْأَلُونَ أَيَّانَ يَوْمُ الدِّينِ {١٢} |
12. Питат: “Кога ще е Съдният ден?” |
| يَوْمَ هُمْ عَلَى النَّارِ يُفْتَنُونَ {١٣} |
13. В този Ден върху Огъня ще бъдат измъчвани. |
| ذُوقُوا فِتْنَتَكُمْ هَٰذَا الَّذِي كُنْتُمْ بِهِ تَسْتَعْجِلُونَ {١٤} |
14. “Вкусете своето мъчение! Това е, за което бързахте.” |
| إِنَّ الْمُتَّقِينَ فِي جَنَّاتٍ وَعُيُونٍ {١٥} |
15. Богобоязливите ще бъдат сред градини и извори, |
| آخِذِينَ مَا آتَاهُمْ رَبُّهُمْ ۚ إِنَّهُمْ كَانُوا قَبْلَ ذَٰلِكَ مُحْسِنِينَ {١٦} |
16. ще взимат онова, което им дарява техният Господ. Преди това те вършеха добро |
| كَانُوا قَلِيلًا مِنَ اللَّيْلِ مَا يَهْجَعُونَ {١٧} |
17. малко спяха през нощта |
| وَبِالْأَسْحَارِ هُمْ يَسْتَغْفِرُونَ {١٨} |
18. и на развиделяване молеха за опрощение, |
| وَفِي أَمْوَالِهِمْ حَقٌّ لِلسَّائِلِ وَالْمَحْرُومِ {١٩} |
19. и в техните имоти имаше дял за просяка и нуждаещия се. |
| وَفِي الْأَرْضِ آيَاتٌ لِلْمُوقِنِينَ {٢٠} |
20. За убедените на земята има знамения |
| وَفِي أَنْفُسِكُمْ ۚ أَفَلَا تُبْصِرُونَ {٢١} |
21. и в самите вас. Нима не съзирате? |
| وَفِي السَّمَاءِ رِزْقُكُمْ وَمَا تُوعَدُونَ {٢٢} |
22. На небето има препитание за вас и там е онова, което ви е обещано. |
| فَوَرَبِّ السَّمَاءِ وَالْأَرْضِ إِنَّهُ لَحَقٌّ مِثْلَ مَا أَنَّكُمْ تَنْطِقُونَ {٢٣} |
23. А то, кълна се в Господа на небето и на земята, е истина, както това, че говорите. |
| هَلْ أَتَاكَ حَدِيثُ ضَيْفِ إِبْرَاهِيمَ الْمُكْرَمِينَ {٢٤} |
24. Стигна ли до теб разказът за почетните гости на Ибрахим? |
| إِذْ دَخَلُوا عَلَيْهِ فَقَالُوا سَلَامًا ۖ قَالَ سَلَامٌ قَوْمٌ مُنْكَرُونَ {٢٥} |
25. Влязоха при него и рекоха: “Мир!” Каза: “Мир!” И си рече: “Непознати хора!” |
| فَرَاغَ إِلَىٰ أَهْلِهِ فَجَاءَ بِعِجْلٍ سَمِينٍ {٢٦} |
26. И без да го видят, свърна към своето семейство и дойде с тлъсто [печено] теле, |
| فَقَرَّبَهُ إِلَيْهِمْ قَالَ أَلَا تَأْكُلُونَ {٢٧} |
27. и им го поднесе. Рече: “Ще похапнете ли?” |
| فَأَوْجَسَ مِنْهُمْ خِيفَةً ۖ قَالُوا لَا تَخَفْ ۖ وَبَشَّرُوهُ بِغُلَامٍ عَلِيمٍ {٢٨} |
28. И спотаи страх от тях. Рекоха: “Не се страхувай!” И го благовестиха за знаещ син. |
| فَأَقْبَلَتِ امْرَأَتُهُ فِي صَرَّةٍ فَصَكَّتْ وَجْهَهَا وَقَالَتْ عَجُوزٌ عَقِيمٌ {٢٩} |
29. И пристъпи жена му с вик, удряйки лицето си, и рече: “Но аз съм бездeтна старица!” |
| قَالُوا كَذَٰلِكِ قَالَ رَبُّكِ ۖ إِنَّهُ هُوَ الْحَكِيمُ الْعَلِيمُ {٣٠} |
30. Рекоха: “Тъй каза твоят Господ. Той е Премъдрия, Всезнаещия.” |
| قَالَ فَمَا خَطْبُكُمْ أَيُّهَا الْمُرْسَلُونَ {٣١} |
31. Рече: “А какво ви е намерението, о, пратеници?” |
| قَالُوا إِنَّا أُرْسِلْنَا إِلَىٰ قَوْمٍ مُجْرِمِينَ {٣٢} |
32. Рекоха: “Изпратени сме при хора-престъпници, |
| لِنُرْسِلَ عَلَيْهِمْ حِجَارَةً مِنْ طِينٍ {٣٣} |
33. за да изсипем върху тях камъни от глина, |
| مُسَوَّمَةً عِنْدَ رَبِّكَ لِلْمُسْرِفِينَ {٣٤} |
34. белязани при твоя Господ за прекаляващите.” |
| فَأَخْرَجْنَا مَنْ كَانَ فِيهَا مِنَ الْمُؤْمِنِينَ {٣٥} |
35. И изведохме Ние само вярващите, които бяха там. |
| فَمَا وَجَدْنَا فِيهَا غَيْرَ بَيْتٍ مِنَ الْمُسْلِمِينَ {٣٦} |
36. И намерихме там отдадени [на Аллах] само в един дом. |
| وَتَرَكْنَا فِيهَا آيَةً لِلَّذِينَ يَخَافُونَ الْعَذَابَ الْأَلِيمَ {٣٧} |
37. И оставихме там знамение за онези, които се страхуват от болезненото мъчение. |
| وَفِي مُوسَىٰ إِذْ أَرْسَلْنَاهُ إِلَىٰ فِرْعَوْنَ بِسُلْطَانٍ مُبِينٍ {٣٨} |
38. ...И за Муса, когато го изпратихме при Фараона с явен довод. |
| فَتَوَلَّىٰ بِرُكْنِهِ وَقَالَ سَاحِرٌ أَوْ مَجْنُونٌ {٣٩} |
39. И се отвърна той със своята опора, и каза: “Магьосник или луд.” |
| فَأَخَذْنَاهُ وَجُنُودَهُ فَنَبَذْنَاهُمْ فِي الْيَمِّ وَهُوَ مُلِيمٌ {٤٠} |
40. И сграбчихме него и войските му, и ги хвърлихме в морето. Вината бе негова. |
| وَفِي عَادٍ إِذْ أَرْسَلْنَا عَلَيْهِمُ الرِّيحَ الْعَقِيمَ {٤١} |
41. И за адитите, срещу които изпратихме опустошителния вятър... |
| مَا تَذَرُ مِنْ شَيْءٍ أَتَتْ عَلَيْهِ إِلَّا جَعَلَتْهُ كَالرَّمِيمِ {٤٢} |
42. И не остави той нищо, над което премина, без да го превърне в прах. |
| وَفِي ثَمُودَ إِذْ قِيلَ لَهُمْ تَمَتَّعُوا حَتَّىٰ حِينٍ {٤٣} |
43. И за самудяните, когато им бе казано: “Наслаждавайте се до време!” |
| فَعَتَوْا عَنْ أَمْرِ رَبِّهِمْ فَأَخَذَتْهُمُ الصَّاعِقَةُ وَهُمْ يَنْظُرُونَ {٤٤} |
44. И се възгордяха пред повелята на техния Господ, [затова] мълнията ги порази, както си гледаха. |
| فَمَا اسْتَطَاعُوا مِنْ قِيَامٍ وَمَا كَانُوا مُنْتَصِرِينَ {٤٥} |
45. И не можаха да се изправят, и не им се помогна. |
| وَقَوْمَ نُوحٍ مِنْ قَبْلُ ۖ إِنَّهُمْ كَانُوا قَوْمًا فَاسِقِينَ {٤٦} |
46. И народа на Нух [погубихме] преди. Те бяха нечестиви хора. |
| وَالسَّمَاءَ بَنَيْنَاهَا بِأَيْدٍ وَإِنَّا لَمُوسِعُونَ {٤٧} |
47. И небето изградихме с [Нашата] сила. Ние даваме простор. |
| وَالْأَرْضَ فَرَشْنَاهَا فَنِعْمَ الْمَاهِدُونَ {٤٨} |
48. И земята Ние разстлахме. Колко прекрасно разстиламе! |
| وَمِنْ كُلِّ شَيْءٍ خَلَقْنَا زَوْجَيْنِ لَعَلَّكُمْ تَذَكَّرُونَ {٤٩} |
49. И от всяко нещо сътворихме двойки, за да се поучите! |
| فَفِرُّوا إِلَى اللَّهِ ۖ إِنِّي لَكُمْ مِنْهُ نَذِيرٌ مُبِينٌ {٥٠} |
50. Затова към Аллах се устремете! Аз съм Негов явен предупредител за вас. |
| وَلَا تَجْعَلُوا مَعَ اللَّهِ إِلَٰهًا آخَرَ ۖ إِنِّي لَكُمْ مِنْهُ نَذِيرٌ مُبِينٌ {٥١} |
51. И не приемайте друг Бог заедно с Аллах! Аз съм Негов явен предупредител за вас. |
| كَذَٰلِكَ مَا أَتَى الَّذِينَ مِنْ قَبْلِهِمْ مِنْ رَسُولٍ إِلَّا قَالُوا سَاحِرٌ أَوْ مَجْنُونٌ {٥٢} |
52. Така и онези преди тях, щом дойдеше пратеник, казваха: “Магьосник или луд.” |
| أَتَوَاصَوْا بِهِ ۚ بَلْ هُمْ قَوْمٌ طَاغُونَ {٥٣} |
53. Нима си завещаваха това един другиму? Не, ала те са престъпващи хора. |
| فَتَوَلَّ عَنْهُمْ فَمَا أَنْتَ بِمَلُومٍ {٥٤} |
54. Отвърни се от тях и не ще бъдеш упрекван! |
| وَذَكِّرْ فَإِنَّ الذِّكْرَىٰ تَنْفَعُ الْمُؤْمِنِينَ {٥٥} |
55. И поучавай! Наистина поучението носи полза на вярващите. |
| وَمَا خَلَقْتُ الْجِنَّ وَالْإِنْسَ إِلَّا لِيَعْبُدُونِ {٥٦} |
56. Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат. |
| مَا أُرِيدُ مِنْهُمْ مِنْ رِزْقٍ وَمَا أُرِيدُ أَنْ يُطْعِمُونِ {٥٧} |
57. Не искам от тях препитание и не искам да Ме хранят. |
| إِنَّ اللَّهَ هُوَ الرَّزَّاقُ ذُو الْقُوَّةِ الْمَتِينُ {٥٨} |
58. Аллах! Той е Даващия препитанието, Владетеля на силата, Всемогъщия. |
| فَإِنَّ لِلَّذِينَ ظَلَمُوا ذَنُوبًا مِثْلَ ذَنُوبِ أَصْحَابِهِمْ فَلَا يَسْتَعْجِلُونِ {٥٩} |
59. Угнетителите имат участ като участта на техните другари. Затова да не избързват! |
| فَوَيْلٌ لِلَّذِينَ كَفَرُوا مِنْ يَوْمِهِمُ الَّذِي يُوعَدُونَ {٦٠} |
60. Горко на неверниците в техния Ден, който им е обещан! |
|
