 |
| لَا أُقْسِمُ بِيَوْمِ الْقِيَامَةِ {١} |
1. Кълна се в Деня на възкресението. |
| وَلَا أُقْسِمُ بِالنَّفْسِ اللَّوَّامَةِ {٢} |
2. И кълна се в многоукоряващата [се] душа. |
| أَيَحْسَبُ الْإِنْسَانُ أَلَّنْ نَجْمَعَ عِظَامَهُ {٣} |
3. Нима човек смята, че Ние не ще съберем костите му? |
| بَلَىٰ قَادِرِينَ عَلَىٰ أَنْ نُسَوِّيَ بَنَانَهُ {٤} |
4. Наистина Ние можем да възстановим и върховете на пръстите му. |
| بَلْ يُرِيدُ الْإِنْسَانُ لِيَفْجُرَ أَمَامَهُ {٥} |
5. Ала човек упорства в греха си |
| يَسْأَلُ أَيَّانَ يَوْمُ الْقِيَامَةِ {٦} |
6. и пита: “Кога е Денят на възкресението?” |
| فَإِذَا بَرِقَ الْبَصَرُ {٧} |
7. Тогава, когато погледът се заслепи |
| وَخَسَفَ الْقَمَرُ {٨} |
8. и луната се затъмни, |
| وَجُمِعَ الشَّمْسُ وَالْقَمَرُ {٩} |
9. и слънцето, и луната се слеят, |
| يَقُولُ الْإِنْسَانُ يَوْمَئِذٍ أَيْنَ الْمَفَرُّ {١٠} |
10. човекът ще каже в този Ден: “Накъде да се бяга?” |
| كَلَّا لَا وَزَرَ {١١} |
11. Ала не! Няма убежище. |
| إِلَىٰ رَبِّكَ يَوْمَئِذٍ الْمُسْتَقَرُّ {١٢} |
12. При твоя Господ в този Ден е местопребиванието. |
| يُنَبَّأُ الْإِنْسَانُ يَوْمَئِذٍ بِمَا قَدَّمَ وَأَخَّرَ {١٣} |
13. Човекът в този Ден ще бъде известен за ранните си дела и за късните. |
| بَلِ الْإِنْسَانُ عَلَىٰ نَفْسِهِ بَصِيرَةٌ {١٤} |
14. Да, човекът сам за себе си ще е свидетел, |
| وَلَوْ أَلْقَىٰ مَعَاذِيرَهُ {١٥} |
15. дори да дава извинения. |
| لَا تُحَرِّكْ بِهِ لِسَانَكَ لِتَعْجَلَ بِهِ {١٦} |
16. Не си движи езика с това Слово [о, Мухаммад], за да избързаш [да го запомниш]! |
| إِنَّ عَلَيْنَا جَمْعَهُ وَقُرْآنَهُ {١٧} |
17. Да бъде събрано [в твоите гърди] и четено [от теб] е Наша грижа. |
| فَإِذَا قَرَأْنَاهُ فَاتَّبِعْ قُرْآنَهُ {١٨} |
18. И когато го четем, следвай неговото четене! |
| ثُمَّ إِنَّ عَلَيْنَا بَيَانَهُ {١٩} |
19. После неговото разясняване е Наша грижа. |
| كَلَّا بَلْ تُحِبُّونَ الْعَاجِلَةَ {٢٠} |
20. Ала не! Вие обичате преходността [на земния живот] |
| وَتَذَرُونَ الْآخِرَةَ {٢١} |
21. и изоставяте отвъдния. |
| وُجُوهٌ يَوْمَئِذٍ نَاضِرَةٌ {٢٢} |
22. Едни лица в този Ден ще възсияят, |
| إِلَىٰ رَبِّهَا نَاظِرَةٌ {٢٣} |
23. към своя Господ ще гледат, |
| وَوُجُوهٌ يَوْمَئِذٍ بَاسِرَةٌ {٢٤} |
24. а други в този Ден ще бъдат мрачни, |
| تَظُنُّ أَنْ يُفْعَلَ بِهَا فَاقِرَةٌ {٢٥} |
25. ще се убедят, че ги е сполетяла беда, пречупваща гръбнака. |
| كَلَّا إِذَا بَلَغَتِ التَّرَاقِيَ {٢٦} |
26. А когато душата стигне гръкляна |
| وَقِيلَ مَنْ ۜ رَاقٍ {٢٧} |
27. и се рече: “Кой ще те избави?”, |
| وَظَنَّ أَنَّهُ الْفِرَاقُ {٢٨} |
28. и той се убеди, че [това] е раздялата, |
| وَالْتَفَّتِ السَّاقُ بِالسَّاقِ {٢٩} |
29. и се преплете крак с крак -; |
| إِلَىٰ رَبِّكَ يَوْمَئِذٍ الْمَسَاقُ {٣٠} |
30. тогава към твоя Господ ще е отправянето. |
| فَلَا صَدَّقَ وَلَا صَلَّىٰ {٣١} |
31. тогава към твоя Господ ще е отправянето. |
| وَلَٰكِنْ كَذَّبَ وَتَوَلَّىٰ {٣٢} |
32. Той нито вярваше, нито отслужваше молитвата, |
| ثُمَّ ذَهَبَ إِلَىٰ أَهْلِهِ يَتَمَطَّىٰ {٣٣} |
33. а отричаше и се отвръщаше. |
| أَوْلَىٰ لَكَ فَأَوْلَىٰ {٣٤} |
34. После отиваше при своите хора с горделива походка. |
| ثُمَّ أَوْلَىٰ لَكَ فَأَوْلَىٰ {٣٥} |
35. Горко ти, горко! |
| أَيَحْسَبُ الْإِنْسَانُ أَنْ يُتْرَكَ سُدًى {٣٦} |
36. И отново -; горко ти, горко! |
| أَلَمْ يَكُ نُطْفَةً مِنْ مَنِيٍّ يُمْنَىٰ {٣٧} |
37. Нима човек смята, че ще бъде оставен без надзор? |
| ثُمَّ كَانَ عَلَقَةً فَخَلَقَ فَسَوَّىٰ {٣٨} |
38. После бе съсирек, а Той го сътвори и осъразмери. |
| فَجَعَلَ مِنْهُ الزَّوْجَيْنِ الذَّكَرَ وَالْأُنْثَىٰ {٣٩} |
39. И създаде от нея двата пола -; мъжа и жената. |
| أَلَيْسَ ذَٰلِكَ بِقَادِرٍ عَلَىٰ أَنْ يُحْيِيَ الْمَوْتَىٰ {٤٠} |
40. Нима Той не е способен да съживи мъртвите? |
|
