 |
| وَالْفَجْرِ {١} |
1. Кълна се в зората |
| وَلَيَالٍ عَشْرٍ {٢} |
2. и в десетте нощи [от месеца за поклонение хадж], |
| وَالشَّفْعِ وَالْوَتْرِ {٣} |
3. и в четното, и в нечетното, |
| وَاللَّيْلِ إِذَا يَسْرِ {٤} |
4. и в нощта, когато отминава! |
| هَلْ فِي ذَٰلِكَ قَسَمٌ لِذِي حِجْرٍ {٥} |
5. Нима в това няма клетва за разумния? |
| أَلَمْ تَرَ كَيْفَ فَعَلَ رَبُّكَ بِعَادٍ {٦} |
6. Не видя ли ти как постъпи твоят Господ с адитите |
| إِرَمَ ذَاتِ الْعِمَادِ {٧} |
7. и с ирамитите, имащи високи постройки, |
| الَّتِي لَمْ يُخْلَقْ مِثْلُهَا فِي الْبِلَادِ {٨} |
8. подобни на които не бяха сътворени по земите, |
| وَثَمُودَ الَّذِينَ جَابُوا الصَّخْرَ بِالْوَادِ {٩} |
9. и със самудяните, които изсичаха скалите в долината, |
| وَفِرْعَوْنَ ذِي الْأَوْتَادِ {١٠} |
10. и с Фараона, владетеля на войските, |
| الَّذِينَ طَغَوْا فِي الْبِلَادِ {١١} |
11. които безчинстваха из селищата |
| فَأَكْثَرُوا فِيهَا الْفَسَادَ {١٢} |
12. и множаха в тях развалата? |
| فَصَبَّ عَلَيْهِمْ رَبُّكَ سَوْطَ عَذَابٍ {١٣} |
13. Тогава твоят Господ стовари върху тях бича на мъчението. |
| إِنَّ رَبَّكَ لَبِالْمِرْصَادِ {١٤} |
14. Твоят Господ надзирава. |
| فَأَمَّا الْإِنْسَانُ إِذَا مَا ابْتَلَاهُ رَبُّهُ فَأَكْرَمَهُ وَنَعَّمَهُ فَيَقُولُ رَبِّي أَكْرَمَنِ {١٥} |
15. И ако неговият Господ го подложи на изпитание, като го почете и облагодетелства, човекът казва: “Моят Господ ме почете.” |
| وَأَمَّا إِذَا مَا ابْتَلَاهُ فَقَدَرَ عَلَيْهِ رِزْقَهُ فَيَقُولُ رَبِّي أَهَانَنِ {١٦} |
16. А ако го подложи на изпитание, като ограничи препитанието му, казва: “Моят Господ ме оскърби.” |
| كَلَّا ۖ بَلْ لَا تُكْرِمُونَ الْيَتِيمَ {١٧} |
17. Ала не! Вие не почитате сирака |
| وَلَا تَحَاضُّونَ عَلَىٰ طَعَامِ الْمِسْكِينِ {١٨} |
18. и не подканвате да бъде нахранен нуждаещият се, |
| وَتَأْكُلُونَ التُّرَاثَ أَكْلًا لَمًّا {١٩} |
19. и изяждате наследството [дори ако е чуждо] с лакомия. |
| وَتُحِبُّونَ الْمَالَ حُبًّا جَمًّا {٢٠} |
20. И обичате богатството с голяма любов. |
| كَلَّا إِذَا دُكَّتِ الْأَرْضُ دَكًّا دَكًّا {٢١} |
21. Ала не! Когато земята бъде стрита на прах |
| وَجَاءَ رَبُّكَ وَالْمَلَكُ صَفًّا صَفًّا {٢٢} |
22. и твоят Господ дойде с подредените в редици ангели, |
| وَجِيءَ يَوْمَئِذٍ بِجَهَنَّمَ ۚ يَوْمَئِذٍ يَتَذَكَّرُ الْإِنْسَانُ وَأَنَّىٰ لَهُ الذِّكْرَىٰ {٢٣} |
23. и Адът бъде докаран в този Ден, човекът ще си спомни тогава, ала защо ще му е спомнянето? |
| يَقُولُ يَا لَيْتَنِي قَدَّمْتُ لِحَيَاتِي {٢٤} |
24. Ще казва: “О, да бях сторил отнапред добрини заради моя [отвъден] живот!” |
| فَيَوْمَئِذٍ لَا يُعَذِّبُ عَذَابَهُ أَحَدٌ {٢٥} |
25. В този Ден никой друг не ще измъчва, както Той измъчва, |
| وَلَا يُوثِقُ وَثَاقَهُ أَحَدٌ {٢٦} |
26. и никой друг не ще оковава, както Той оковава. |
| يَا أَيَّتُهَا النَّفْسُ الْمُطْمَئِنَّةُ {٢٧} |
27. О, душа успокоена, |
| ارْجِعِي إِلَىٰ رَبِّكِ رَاضِيَةً مَرْضِيَّةً {٢٨} |
28. завърни се при твоя Господ доволстваща, заслужила благосклонност! |
| فَادْخُلِي فِي عِبَادِي {٢٩} |
29. Влез сред Моите раби, |
| وَادْخُلِي جَنَّتِي {٣٠} |
30. влез в Моя Рай! |
|
